История

Историята на манастир „св. Петка” в Бистрица е доста оскъдна и противоречива. Според някои народни предания на мястото на сегашният манастир се издигала римска крепост датираща от 4-5в. Сл. Хр. В тази крепост съществувал и храм който посрещал религиозните нужди на римски делегати, които пътувайки използвали това място като резиденция. Свидетелство за намиращата се на това нясто римска крепост са намерините римски монети от същата датировка, както и една каменна колона от това време Дълго време след тази датировка (4-5в.) данни за тази крепост липсват.

Нови сведения за това историческо място се появяват едва през 12-13 в. по времето на цар Иван Асен 2. Владетел с дълбоки християнски обеждения той строял манастири и църкви по цялата българска замя и извъм нейните предели (явява се като основен ктитор на българските  манастири Зограв и Хилендар на Св.гора Атон). Именно по то време се оформя и комплекса от манастири (14 на брой) наречен „мала  или софийска света гора” намираща се в подножието на Витоша. Според някой документи този манастир се е водил административен център на всички 14 манастира.

По време на турското нашествие 1393-1396г. Доста от манастирите в България са разрушени и ограбени. Тяхната съдба споделя и този манастир. От разрушаването до въздигането на обителта спомена за нея  се пази единсвено в съзнанието на местното население.

През 1869г. тук идва за свещенник Стоян Попгепргиев Дедиков. Тогава бистричани съграждат  малак храм от речни камани и кал. Този храм просъществувал съвсем за кратко.

За последно манастира е възобновен през 1951г. с изждивленията на тукашни родолюбиви българи. Особенни заслуги за това начинание има отец Драгомир тогавашен духовен пастир на бистричани. Негово дело са и светите икони от царският и апостолски ред на храмовият иконостас. Новопостроеният храм е осветен на 05.08.1956г. от Левкийски епископ Партений. Успоредно с храма се построява и първата жилищна сграда от манастирския комплекс. Манастира става действащ и се обгрижва от монахиня Юлита и монахиня Хиония. По тяхна инициятива се построява и втората жилищна сграда.

През 50те години на 20ти век тук е бил заточен на послушание и Макариополски епископ Николай. Той е бил единственият българин член на европейската комисия по разкриване истината за престъпленията на Сталинизма в Катинската гора по време на Втората Световна война (избитите 22000 полски офицери и интелектуалци).  По това време се построява и последната част от манастирският жилищен комплекс.

След смърта на двете монахини през 1994г. и 1998г. манастира за кратко се обгрижва от монахиня Mелания. След нейното преместване манастира става мъжки и тук е изпратен иеромонах Борис. След кратко боледъване той почива.

По настоящем от 2006г. игумен на манастира е иеромонах Стилян

Основен ремонт на храма е направен през 2007г. от местни майстори. Ръководител на работната група е Петър Крушкин. През есента на 2008ма г. започна изографисването на тавана на храма, а през пролетта на 2009таг. бе завършено и изографисването на стените. Изписването на храма е дело на екипа на Владимир Аврамов