Вечерното Богослужение 10

10“Миросване” или помазване с елей от кандило. Миросването или помазването на християните с елей, взет от кандило, горящо пред икона или мощи, е практика с древен произход. Определението “миросване” е неправилно, тъй като в случая става въпрос за помазване с елей, а не с осветено Миро.

От изследването на кардинал Цезар Бароний (+1607) “Църковни анали” става ясно, че през 1вите християнски векове, християните помазали сами себе си с елей, като при нужда помазвали и нехристияни. В едно от посланията си до губернатора Скапула Тертулиан (+230) споменава за Севирий, баща на Антонин, който разрешил на християнин на име Прокъл да живее в двореца му, тъй като го излекувал чрез помазване с елей. В гностическия апокриф “Деяние на Тома” е съхранена молитва за освещаване на елей, отправена към самият елей- “ Елей свят, който си ни даден за помазване и чрез когото ни е явена скритата тайна на Кръста…”.

Изключителна популярност помазването с елей придобило сред монасите от големите монашески центрове на Египет. За употребата му през 4-5в. от монасите Амум, Симеон, Афраам и др споменава историкът Ермий Созомен (+448) в съчинението си “Църковна история”. Помазването с елей било използвано от повечето от лечителите като св. св. Козма  и Дамян, св. Панталеймон и др. В “Слово за Пасха” св. Григорий Нисийски (+394) говори за дякониси, които извършвали помазание с благословен елей.

Сведения за съществуването на практиката християните да бъдат помазвани с елей дава Константинополския Патриарх Филотей (+1376), който го описва като задължителна част от утринното и вечерното богослужение.

This entry was posted in Bogoslujenie. Bookmark the permalink.