Вечерното Богослужение 2

2 Без преувеличение може да се каже, че в ранната Църква, псалмите са не само един от пророческите и молитвените върхове на Стария Завет, но и някакво особено откровение, вътре в откровението. Ако цялото Писание пророчества за Христос, изключителното значение на псалмите е в това, че в тях Христос е вътрешно проявен. Това е Неговото слово, Неговата молитва, Самият Той: ”… Господ Иисус Христос говори в тях”(Св. Августин). И понеже това са Неговите слова, те са и молитва, и думи на Неговото Тяло, т.е. на Църквата. В тази книга говорят, молят се и плачат само Иисус Христос и Неговата Църква. “Тези множество членове, пише св. Августин, съединени от връзката на любовта и мира под едната глава- на нашия Спасител, съставляват, както знаете,…един човек. Той умолява за всички, защото всичко е едно цяло”. Ето, това разбиране, този опит на псалмите, лежи в основата на тяхната литургическа употреба.

This entry was posted in Bogoslujenie. Bookmark the permalink.