4Думата „ектения” е гръцка и произхожда от „ектенис” – пространен, продължителен, обстоен. Представлява поредица от последователно свързани кратки молитви или прошения. Във Византийската богослужебна традиция ектениите са свързани със молитви, чиито край представлява възглас на ектенията. Ектенията, отговорът на народа, молитвата и възгласът и формират група, наречена синапта. В съвременната богослужебна практика тя до голяма степен е нарушена от необосновани и необмислени размествания и групиране на молитвите, прошенията и възгласите.
Произходът им е много древен и това не позволява винаги точно да бъде обяснявано съкращаването или допълването им, смяната на местата им в различните последования и т.н. Сравнително рано, вероятно около ІІ век, ектениите станали част от всички богослужебни последования. За това свидетелстват „Апостолските постановления”, литургичните чинове на Св. ап. Яков и други. От едно свидетелство на Св. Василий Велики става ясно, че прошенията в ектениите на Кесарийската църква били различни от тези използвани в Александрийската или Антиохийската. Част от това многообразие е съхранено в днес използваните ектении.
Навлизането на манастирски богослужебни последования в енорийските храмове в края на Византийската епоха до голяма степен ограничило употребата на ектениите, довело до съкращаването, разместването или отпадането на някой от тях. Въз основа на обема, съдържанието, структурата и други се оформяли няколко вида ектении – велика, малка, сугуба, просителна, заупокойна и други. Много от прошенията на различните ектении са загубили смисъла и значението, което са имали в миналото и това налага преработката или отпадането им от употреба.
Във Великата ектения се дава и разкрива молитвата на Църквата, или още по-добре “Църквата като молитва”, като “общо дело”.