Вечерното Богослужение 5

                5 Молитвата за всички, в т.ч. за управляващите, е изконно свойствена на християните, защото е продиктувана от любовта. Поради това ап. Павел пише:” И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекараме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота, защото това е добро и угодно пред Бога” (1Тим.2:1-3). А един от големите йерарси на Църквата –Йоан Златоуст, тълкувайки тези думи казва: “…оттука произлизат две блага: от една страна, чрез това, т.е., просбите и молитвите, се разрушава завистта, която ние храним към външните (не принадлежащите към Църквата), защото никой не може да храни враждебни чувства към оногова, за когото извършва молитва; а от друга страна, и те стават по-добри отчасти затова, че се възнасят за тях молитви, отчасти и затова, защото отстраняват ожесточението си против нас.(…) помисли също и за това: какво би означавало за онези, които злозамисляли, нанасяли побои, изгонвали, умъртвявали християните, да чуят, че тези, които понасят такива страдания, възнасят към Бога прилежни молитви за причиняващите им тези страдания? (…) подобно на това, както ни най малко не се намалява любовта към малките деца, макар даже детето, взето на ръце, да би ударило своя баща по лицето, така и ние не трябва ни най- малко да намаляваме нашата любов към външните, макар и да бихме понасяли удари от тях”. Четейки тези Златоустови думи и съпоставяйки казаното от апостола и светителя с предписаното в нашите служебници, виждаме голяма пропаст на неразбиране.” Облагочестивем православнем богарстем народе” – израз, към който отдавна сме привикнали. Ако на мястото на молението за управляващите се поставя това за народа, означава, че църквата подкрепя комунистическата пропаганда за “народовластие”, т.е. след като управляващ е самият народ, означава, че трябва да се молим за него. Ако следваме апостол – Павловите думи и Златоустовото тълкувание, ще трябва да се откажем от всякакви пристрастия, всякакви народностни и националистични идеи, и заради любовта, завещана ни от Христа, спокойно ще молим Бога за онези, които Той е поставил над нас- независимо как ги именуваме ние- цар, президент, министър и прочее. Освен разрива, който се получава с Христовото учение, в този израз има езикова неправилност, понеже църковнославянската дума народ означава “тълпа, навалица” и превежда ?????, а “народ” се изразява с думата людие, ????, или просто род.

This entry was posted in Bogoslujenie. Bookmark the permalink.