Вечерното Богослужение 1

              1Вечернята е най-древното по произход последование от денонощния богослужебен кръг. Съгласно юдейската традиция, денонощието започвало със залеза на слънцето. Това било свързано с библейския разказ за сътворението, според който то започнало от вечерта “Настана вечер, настана утро – ден един” (Бит. 1:5). В юдейската богослужебна практика залезът на слънцето и запалването на светилниците било свързано със специално последование: “Когато Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадене пред Господа…”(Изх.30:8) и “Заповядай на синовете израилеви да ти донесат чист елей, изцеден, за светиво, за да гори постоянно светилникът; Аарон и синовете му трябва да го слагат пред Господа отвън завесата на ковчега на откровението скинията на събранието всякого от вечер до заран: това е вечна наредба в поколенията ви…”(Лев.24:2-3). Отправянето на благодарствена молитва към Бога при запалване на светилниците продължило и след разрушаването на Иерусалимския храм.

Било естествено тази юдейска традиция да намери продължение в богослужебната практика на ранната църква, за която горящият на молитвеното събрание светилник напомнял за истинската “светлина на света”(Иоан 8:12).

През времето на апостолите евхаристийните събрания, свързани с вечери, били извършвани предимно в събота вечерта. На тях повтаряли извършеното на Тайната вечеря и по същество не се различавали от юдейските ритуални вечери. За 1-ви път за такива “вечери на любовта” споменава св. ап. Юда (1:12), а след него и св. ап. Павел (1Кор.11:22).  В 39-та глава на съчинението си “Апологет” Тертулиан (+230) подробно ги е описал. Някои отклонения от духа и смисъла на вечерните евхаристийни събрания довела до прехвърлянето им на сутринта (1Кор11:20-22).

Юдейските ритуални вечери, а по-късно и вечерните евхаристийни събрания на 1вите християни, се превърнали в основа на по-късно оформилата се вечерня. Тя имала за цел да подготви присъстващите за участие в евхаристийното събрание, а след като евхаристийните събрания били прехвърлени на сутринта, запазила своя предевхаристиен характер.

Най-ранни сведения за извършването на вечери на любовта, отделно от Евхаристията, се съдържат в “египетските църковни постановления” (3в.). между другото в него се казва: “ Когато настъпи вечер, дяконът внася светилник. Епископът приветства събранието с “Господ да бъде с всички вас…”. св. Иполит Римски споменава за вечерни молитвени събрания в Рим, на които епископът четял Псалми, на всеки стих на които присъстващите отговаряли с “Алилуя!”. В “завещание на нашия Господ Иисус Христос” също се говори за тържествено внасяне на светилника в събранието, при което дякон поздравявал участващите в него “Господ  /да бъде/ с всички вас”.

В “Пътепис”- а си испанската монахиня Егерия (Силвия) (4в.) говори за вечерно богослужение, извършвано в иерусалимските храмове, включващо антифони, ектении и молитви. Описаното от нея вечерно последование се състояло от:

  • “светилничен” псалм 140”Господи, към Тебе викам…” (заместен по-късно с Пс. 103 “Величай, душо моя, Господа…”)
  • други псалми и антифони
  • вход на епископа (по-късно вход на вечернята и “Тиха светлина…”)
  • старозаветно четиво
  • велика ектения
  • молитва на епископа “Безначални Боже…”
  • главопреклонителна молитва “Боже на отците…”
  • благословение на епископа
  • отпуст

 

Структурата на вечернята, близка до днес използваната, се оформила около 9-10в.

Богословието на времето, изразено чрез опита на неделята и на Пасха, трябва да намери своето приложение именно в реалността на ежедневието. Разбира се, ние си даваме сметка, че е малко вероятно да бъде възстановен ежедневният богослужебен кръг, чиято практика отдавна е изоставена. Но, ако трябва все пак нещо да се възстанови, или по-точно да се преоткрие, това е връзката на Църквата и на отделния християнин с деня като единица за време- връзка, която е била (и теоретично продължава да бъде) темата и съдържанието на ежедневните служби. Те не са били предвидени като “почивки за молитва” или моменти за духовно освежаване и “душевен мир”, а като истински литургични действия, т.е. действия, извършвани от името на и заради цялата общност, като съществена част от спасителната мисия на Църквата. В противоположност на нашето светско разбиране за времето, богослужебният ден започва с вечернята, т.е. от вечерта. Именно във вечерните часове, в края на деня Бог вижда Своето творение, като добро и отново след завършването на творението Той го дарява на човека. Затова Църквата започва богослужението за освещаване на времето в края на деня. Влизаме в храма- ние, които живеем в света и сме преживели много часове, изпълнени както обикновено с труд и почивка, със страдания и радости, с омраза и любов. Едни умират, други се раждат. За някои от нас денят е бил най-щастливият ден в живота, ден, който винаги ще бъде помнен. За други същият този ден е унищожил всички надежди и е донесъл душевна болка и разочарование. Ето го денят- единствен, неповторим и непоправим. Той е отминал, но резултатите от него, неговите плодове ще оформят облика на следващия ден, защото стореното веднъж оставя своите следи завинаги.

This entry was posted in Bogoslujenie. Bookmark the permalink.